Маестро Марин Големинов - звезда в плеядата български творци
Марин Големинов е един от огромните ни композитори, отличаващ се с блестящо характерен персонален жанр. Той е представител на така наречен „ второ потомство “ български създатели, възпитал генерации музиканти. С творчеството си образува присъщите за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и авторското му претворяване
Големинов е роден на 28 септември 1908 година в Кюстендил. Като възпитаник взима уроци по доктрина на музиката, а през 1927 година постъпва в музикалната академия в София, където изучава цигулка, камерна музика и теоретични дисциплини.
През 1931 година отпътува за парижката " Скола Канторум " и учи комбинация при Венсан Д’Енди, Пол Дюка, Ги дьо Лионкур, като става един от най-изявените студенти и приключва със златен орден. Завръща се през 1934 година в България и е признат в Дружеството на българските композитори " Съвременна музика ".
Започва като преподавател по музика в Първа и Втора мъжки гимназии в столицата, а от 1936 година преподава в музикалната академия, където през 1943-та става доцент, а след 1947-а, в продължение на 4 десетилетия, е професор по инструментознание, оркестровка, диригентство и комбинация. Две години е и ректор на Академията (1954-56).
Почти незабавно след завръщането си от Париж Големинов става втора цигулка в известния квартет “Аврамов ” (1935-38) и е един от основателите за основаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936-38). Отива и на специализация в Мюнхен (1938-1939), където учи комбинация при проф. Йозеф Хаас и диригентство при доктор Кнапе.
Първият му огромен триумф е танцовата драма „ Нестинарка “ (1940 г.), по описа на Константин Петканов. Премиерата през 1942 година провокира същински възторг.
„ Три месеца след премиерата в София през 1942 г. Софийската опера бе на аудиенция в операта във Франкфурт на Майн. „ Нестинарка “ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе доста хубава рецензия в списанието, главно от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И по този начин, с тяхна благословия и до през днешния ден „ Нестинарка “ изгаря върху жаравата, с цел да възкръсне като феникс от пепелта… “, записва в дневника си Големинов.
„ Нестинарка “ става най-играната отвън страната българска музикално-сценична творба - поставяна е в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова основава за балет „ Арабеск “, е играна в над 50 страни.
Големинов твори неуморно и написва четири опери, танцови драми, симфонични и камерни творби. Първата му опера - " Ивайло ", е подготвена през 1959 година Впоследствие - през 1985 година, тя става първата, сложена на хълма Царевец във Велико Търново (1985 г.) и точно с нея се поставя началото на традицията там да се слагат опери. Тогава спектаклите на „ Ивайло “ са посетени от общо над 14 000 фенове.
Големинов композира още три опери - " Златната птица ” (1961), " Зографът Захарий " (1972) и " Тракийски идоли " (1981). Впрочем, на премиерата на " Зографът Захарий " Никола Гюзелев по едно и също време пее и рисува на сцената.
Големинов е създател и на балета „ Дъщерята на Калоян “. Той е сред най-бележитите оркестратори в историята на българската музика и мнозина критици считат, че квартетите му са сред най-хубавите мостри на този род в България. „ Старобългарски “ и „ Микроквартет “ да вземем за пример се извършват извънредно постоянно и в наши дни, а в края на 80-те години на ХХ век са свирени и в Съединени американски щати.
През 1963 година Големинов написва уникалния „ Концерт за струнен квартет и струнен оркестър “, с който отваря нова страница в своето творчество – съвременно, с сбит израз, запазващо най-доброто от европейската музикална хармония. Автор е и на други произведения, станали част от българската класика, като „ Симфонични вариации по тематика от Добри Христов “, „ Пет скици за струнен оркестър “, „ Малка сюита за соло цигулка “, „ Три песни по картини на Майстора “.
Разбира се, композирането е единствено една част от всеобхватната активност на маестрото. Големинов също по този начин е музикален критик и диригент. Негови възпитаници са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Като необятно скроена персона, за разлика от доста композитори от своята генерация, той постоянно поддържа младите композитори, авангардните хрумвания, новаторското мислене.
За себе си споделя, че обича да написа и ноти, и думи, по тази причина и издава музикално-научни писания. Сред тях изпъква „ Зад кулисите на креативния развой “ – издание на български и френски, изследващо по новаторски метод процеса на основаване и интерпретация.
Известен е със специфично чувство за комизъм, със способността си да оцени и заключи всяка обстановка единствено с няколко извънредно добре подбрани думи.
Марин Големинов е отличен с наградата “Готфрид декор Хердер ” на Виенския университет (1976) и е Кавалер на Ордена за изкуство и просвета на Франция. Приет е за член на Българска академия на науките през 1989 година, лауреат е на Димитровска премия (най-висшето държавно отличие на социалистическа България за принос в региона на науката, изкуствата и културата). Композиторът е почетен жител на Кюстендил, Стара Загора и София.
Маестрото напусна житейската сцена на 19 февруари 2000 г. Той издъхна надалеч от България - в Португалия, където гостуваше на сина си. Година по-рано допусна в своя дом само екип на в. " Сега ". И бе печален, макар че имаше мотив за наслада - за първи път бяха издали негов компактдиск. " Някои пускат по два на година. Как го вършат? ", недоумяваше той.
Големинов бе откровено наскърбен от пошлостта, превзела в края на 90-те години българската музика. " Музиката е език! Композиторът би трябвало да умее да приказва. Ако знае малко думи, какво ще каже? Ненаучили писмеността, а желаят да пишат. Музиката не е просто изкуство, има комплициран писмен израз, който би трябвало да владееш. Не разбирам тази естрадна гигантомания, която тресе някои хора. Музиката не е единствено страст, тя е и мисъл. Иска се доста учене. Някой написал мелодия, чул нещо отнякъде и незабавно се афишира за композитор. Това не може да бъде изкуство! Лошото е, че по този метод същинската музика ерозира ", гневеше се маестрото.
Да, времената се менят, само че едва ли ще съумеят да заличат магията на неговата музика.
Големинов е роден на 28 септември 1908 година в Кюстендил. Като възпитаник взима уроци по доктрина на музиката, а през 1927 година постъпва в музикалната академия в София, където изучава цигулка, камерна музика и теоретични дисциплини.
През 1931 година отпътува за парижката " Скола Канторум " и учи комбинация при Венсан Д’Енди, Пол Дюка, Ги дьо Лионкур, като става един от най-изявените студенти и приключва със златен орден. Завръща се през 1934 година в България и е признат в Дружеството на българските композитори " Съвременна музика ".
Започва като преподавател по музика в Първа и Втора мъжки гимназии в столицата, а от 1936 година преподава в музикалната академия, където през 1943-та става доцент, а след 1947-а, в продължение на 4 десетилетия, е професор по инструментознание, оркестровка, диригентство и комбинация. Две години е и ректор на Академията (1954-56).
Почти незабавно след завръщането си от Париж Големинов става втора цигулка в известния квартет “Аврамов ” (1935-38) и е един от основателите за основаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936-38). Отива и на специализация в Мюнхен (1938-1939), където учи комбинация при проф. Йозеф Хаас и диригентство при доктор Кнапе.
Първият му огромен триумф е танцовата драма „ Нестинарка “ (1940 г.), по описа на Константин Петканов. Премиерата през 1942 година провокира същински възторг.
„ Три месеца след премиерата в София през 1942 г. Софийската опера бе на аудиенция в операта във Франкфурт на Майн. „ Нестинарка “ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе доста хубава рецензия в списанието, главно от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И по този начин, с тяхна благословия и до през днешния ден „ Нестинарка “ изгаря върху жаравата, с цел да възкръсне като феникс от пепелта… “, записва в дневника си Големинов.
„ Нестинарка “ става най-играната отвън страната българска музикално-сценична творба - поставяна е в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова основава за балет „ Арабеск “, е играна в над 50 страни.
Големинов твори неуморно и написва четири опери, танцови драми, симфонични и камерни творби. Първата му опера - " Ивайло ", е подготвена през 1959 година Впоследствие - през 1985 година, тя става първата, сложена на хълма Царевец във Велико Търново (1985 г.) и точно с нея се поставя началото на традицията там да се слагат опери. Тогава спектаклите на „ Ивайло “ са посетени от общо над 14 000 фенове.
Големинов композира още три опери - " Златната птица ” (1961), " Зографът Захарий " (1972) и " Тракийски идоли " (1981). Впрочем, на премиерата на " Зографът Захарий " Никола Гюзелев по едно и също време пее и рисува на сцената.
Големинов е създател и на балета „ Дъщерята на Калоян “. Той е сред най-бележитите оркестратори в историята на българската музика и мнозина критици считат, че квартетите му са сред най-хубавите мостри на този род в България. „ Старобългарски “ и „ Микроквартет “ да вземем за пример се извършват извънредно постоянно и в наши дни, а в края на 80-те години на ХХ век са свирени и в Съединени американски щати.
През 1963 година Големинов написва уникалния „ Концерт за струнен квартет и струнен оркестър “, с който отваря нова страница в своето творчество – съвременно, с сбит израз, запазващо най-доброто от европейската музикална хармония. Автор е и на други произведения, станали част от българската класика, като „ Симфонични вариации по тематика от Добри Христов “, „ Пет скици за струнен оркестър “, „ Малка сюита за соло цигулка “, „ Три песни по картини на Майстора “.
Разбира се, композирането е единствено една част от всеобхватната активност на маестрото. Големинов също по този начин е музикален критик и диригент. Негови възпитаници са Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Като необятно скроена персона, за разлика от доста композитори от своята генерация, той постоянно поддържа младите композитори, авангардните хрумвания, новаторското мислене.
За себе си споделя, че обича да написа и ноти, и думи, по тази причина и издава музикално-научни писания. Сред тях изпъква „ Зад кулисите на креативния развой “ – издание на български и френски, изследващо по новаторски метод процеса на основаване и интерпретация.
Известен е със специфично чувство за комизъм, със способността си да оцени и заключи всяка обстановка единствено с няколко извънредно добре подбрани думи.
Марин Големинов е отличен с наградата “Готфрид декор Хердер ” на Виенския университет (1976) и е Кавалер на Ордена за изкуство и просвета на Франция. Приет е за член на Българска академия на науките през 1989 година, лауреат е на Димитровска премия (най-висшето държавно отличие на социалистическа България за принос в региона на науката, изкуствата и културата). Композиторът е почетен жител на Кюстендил, Стара Загора и София.
Маестрото напусна житейската сцена на 19 февруари 2000 г. Той издъхна надалеч от България - в Португалия, където гостуваше на сина си. Година по-рано допусна в своя дом само екип на в. " Сега ". И бе печален, макар че имаше мотив за наслада - за първи път бяха издали негов компактдиск. " Някои пускат по два на година. Как го вършат? ", недоумяваше той.
Големинов бе откровено наскърбен от пошлостта, превзела в края на 90-те години българската музика. " Музиката е език! Композиторът би трябвало да умее да приказва. Ако знае малко думи, какво ще каже? Ненаучили писмеността, а желаят да пишат. Музиката не е просто изкуство, има комплициран писмен израз, който би трябвало да владееш. Не разбирам тази естрадна гигантомания, която тресе някои хора. Музиката не е единствено страст, тя е и мисъл. Иска се доста учене. Някой написал мелодия, чул нещо отнякъде и незабавно се афишира за композитор. Това не може да бъде изкуство! Лошото е, че по този метод същинската музика ерозира ", гневеше се маестрото.
Да, времената се менят, само че едва ли ще съумеят да заличат магията на неговата музика.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ